История

 Началото на училищното дело в Аксаково е поставено много скоро след заселването тук на българи – бежанци от Източна Тракия. До 1878 година селото е чисто мюсюлманско – 52 турски и 5 татарски къщи и носи турското име Аджемлер. Постепенно селото се побългарява. В родната си Тракия българите имали свои училища, но принудени след Берлинския договор да изоставят своите села, тук трябвало отново да изграждат основите на училищното дело. Пръв започнал да обучава децата някой си дядо Трифон, но не в класни стаи, а в плевници и одаички.
Организираното обучение в селото започва през 1886 година, когато 18-годишния учител Никола Кръкманов от Дупница закупува със собствени средства учебници за децата. През 1892 година по инициатива на Димитър Угринов, Димитър Цонев и Манол Манолов – тогавашен кметски наместник, е построена първата училищна сграда, състояща се от една класна стая и една стая за живеене на учителя. През 1895 година тя също е превърната в класна стая.
От 1896/97 година в Аджемлер започва учителстването на Димитър Стойков Стаменов, който има особен принос за развитието на учебното дело. Родом от село Хърсово, Горноджумайско, той бил участник в Кресненското въстание, арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След това завършил гимназия и педагогическо училище във Враца. Оставил дълбоки следи не само като учител, но и като общественик: той е един от първите основатели на читалището в Аксаково, пръв организира самодеен театрален колектив. Събира песни, пословици, поговорки. През 1896 именно Димитър Стаменов започва воденето на главна и летописна книга на училището. Оказало се обаче, че учителят е неудобен за властта, тъй като е привърженик на социалистическите идеи и през 1914 година е уволнен и лишен от учителски права завинаги. Едва през 1920 година местна делегация успява да измоли възстановяване на учителските му права чрез Министерството на народното просвещение. И след пенсионирането си Димитър Стаменов дълги години живее в Аксаково и активно участва в културния живот на селото. Водил е курс по препариране на птици. Домът му приличал на зоокът: бил изпълнен с прапарирани от него птици и животни. Изминавал пеш разстоянието до Варна, за да участва в хора на учителите. Имал богата библиотека и подарил на Народната библиотека във Варна една пълна каруца с книги – предимно класическа литература.   В спомените на много поколения аксаковци Димитър Стаменов останал като „стария учител“ и продължавал да е учител на бившите си ученици, да им помага със съвети.
До 1925 година училището в Аксаково е начално. Желаещите да получат по-високо образование всеки ден изминават пеш разстоянието до съседното село Игнатиево, където има прогимназия.
През 1926/27 година е открит I прогимназиален клас, а през 1927/28 година – II прогимназиален клас. Едва 10 години по-късно, през 1936 година, е открит III прогимназиален клас.
Материалната база на училището е крайно бедна, за което говорят препоръките на инспекторите: „Да се огради двора, да се поставят чинове, да се предвидят средства за покупка на часовник.“ Необходима е нова, по-голяма училищна сграда. Създава се фонд „Постройка на училище.“ На 1.XI.1932 година, в деня на народните будители, учениците манифестират с плакати, на които има лозунг „Искаме училище“. Особено голяма роля за построяване на нова училищна сграда има учителят Марин Венков. На общоселско събрание е избран организационен комитет от 12 души, изработен е план за училищна сграда. Превратът от 19.V.1934 година забавя построяването на училище. Едва през 1937 година работите са подновени с доброволния труд на цялото село. Новото училище е построено. Помагат дори и децата.
Така през 1937 година училището вече е основно, с три прогимназиални класа, нова двуетажна сграда с шест просторни класни стаи. В приземния етаж е училищния салон, който е използван не само за училищни мероприятия, но и при общоселски събрания, вечеринки, но най-вече като място за изява на театралната самодейност. Учителите са сред най-активните и най-запалените участници в театралните представления още от времето на „стария учител“ Димитър Стаменов, създал първия театрален колектив през 1890 година. През 30-те години театралните представления са най-любимото културно събитие за всички аксаковци. Училищният салон е тесен да побере всички зрители. Ръководител на самодейната трупа е учителят Васил Вълчев. Постоянни участници в представленичта са учителките Олга Владова, Петранка Фесчиева, Иванка Ганчева, Недялка Овчарова и преподавателят по история Йордан Марков. Те успяват да привлекат цялата интелигенция на селото – гимназисти, студенти. Изявяват самородния си талант и много от обикновените, не особено образовани, селски младежи, спечелени завинаги за театралното дело.
   Така училището се превръща в огнище на просвета и култура не само за децата, но и за възрастните. То приютява читалищните деятели поради липса на специална читалищна сграда, а учителите са сред първите читалищни дейци. Придобили опит в самодейността, учителите подготвят сценки и пиески с учениците за училищни тържества, поддържат живи народните обичаи – лазаруване, коледуване и други.

   През 1932 година за пръв път е изработен план за извънучилищна дейност на учителите. Друго важно събитие от 30-те години е преименуването на селото от Аджемлер на Аксаково. През 1937 година е открита лятна детска градина, а през 1939 година за пръв път 8.XII. е отбелязан като патронен празник на училището. Особено дълбока диря в паметта на аксаковци от този период са оставили учителките Олга Владова и Петранка Фесчиева – колежки, приятелки и съквартирантки. Олга Владова е дошла в Аксаково около 1925 година и цели 30 години е посветила на децата в селото. Много поколеня аксаковци са научени на четмо и писмо от нея в отделенията, както наричат тогава началното училище. Тя е обичана от колегите си и уважавана от родителите на учениците. Петранка Фесчиева е учителка по математика в прогимназията, а от 1946 до 1954 година е директор на училището.
С разрастването на училището, откриването на прогимназия, нараства и броят на учителите. В края на 30-те и началото на 40-те години, освен Олга Владова, Петранка Фесчиева и Марин Венков, в училището работят за по-кратко време или по-дълго Павел Цветков – директор, Недялка Овчарова, Иванка Ганчева, Златка Борилкова, Иван Константинов, Йордан Марков, Станка Манолова, Цанков и съпругата му Кремена – преподавала география.
В продължение на няколко десетилетия като прислужници в училище работят Димитър Александров и бай Георги Добруджанеца. Всяка сутрин те удрят камбанката на покрива на училищната сграда, а звънът й призовава децата, че е време да тръгват на училище.
През 50-те години на миналия век, в резултат на големите социални сътресения в България и миграционните процеси, населението на Аксаково започва бързо да расте. Израстват нови квартали. Паралелките в училище се удвояват. В този период учителстват Любен Анастасов – директор, Димитринка Златева, Станка Янева. Тогава започва преподавателската дейност на младите учителки Минка Дамянова, Златка Михова, Тошка Петрова, Димитър Граматиков, семейство Филипови, Николай Иванов, Дафинка и Ценко Ценкови. Малко по-късно в училището пристигат Йовка и Марин Пееви, Николинка Миланова. Положени са много усилия за обогатяване на учебните кабинети и осигуряване на учебна апаратура, помагала, обзаведена е работилница и физкултурен салон. Създадено е общежитие за децата от околните села: Владиславово, Въглен, Зорница. Осигурени са помещения за спални и занимални за възпитаниците. Построена е допълнителна сграда – сегашните занимални с четири класни стаи. Въпреки това класните стаи не достигат за съществуващите 24 паралелки.
През 1965 година е взето решение за построяване на модерна училищна сграда, която да задоволи нарасналите училищни потребности. Строежът на новото училище започва през 1971 година и завършва през лятото на 1973 година. През септември то е открито тържествено и децата влизат в новите класни стаи. Сградата е на 4 етажа, с 20 класни стаи, с две работилници, физкултурен салон. Въведена е кабинетна система. По това време в училището се обучават около 900 ученици в 35 паралелки от 72 учители.
С голяма любов към децата и професията работят началните учители: Русева, Куцарова, Терзиева, Йорданка Минчева, Ванчикова, Тодорка Николова, Желева, Мария Христова, Събева, Михалчева, Ямболова, Велчева, Захариева, Коева, Вълчанова, Ирина Иванова…

  Както навсякъде в България, и в училището в Аксаково, след 9.IX.1944 година, е създадена пионерска организация. Макар и натоварена с идеологическа насоченост, тя ръководи ученическото самоуправление, както и редица полезни инициативи, свързани с патриотичното възпитание, с ангажираността на децата в свободното време, с разнообрани извънкласни дейности. Участието в различни състезания по пионерска линия носи и много награди на децата, например званието „Най-добра дружина“, „Дружина – окръжен първенец“. Голяма заслуга за това имат тогавашните дружинни ръководители: Тодорка Борисова, Радост Ванчикова, Светла Терзиева…
До 15.IX.1981 година училището е основно, след което е обявено за ЕСПУ (средно) и през 1984 година завършва първият випуск със средно образование. Учителският колектив успешно се справя с високите изисвания, поставени пред него. Години наред училището е базово към ОСНП – Варна и учителите работят упорито за творческо внедряване на учебните програми и обогатяват педагогическата теория и практика.
Учениците от първия випуск, получил дипломи за завършено средно образование от аксаковското училище, през учебната 1983/1984 година, като единадесетокласници, за първи път се обучават в УПК във варненски техникуми. По тази програма години наред аксаковските ученици от XI клас получават свидетелства за владеене на специалностите: хранително-вкусова промишленост, готварство и сервитьорство, хлебопроизводство, механотехника, електротехника, стенография и машинопис, автотранспорт, дървообработване и други. Нещо повече! Наши ученици, показали тук високи успехи в овладяване на учебния материал, достойно представят себе си и аксаковската гимназия и във варненските училища. Доказват, че постиженията им не са били случайни или преувеличени, а обективно оценени и че в училището в Аксаково се получава качествено образование. Благодарение на всеотдайността и професионализма на директори като г-жа Живка Илиева, преподавател по химия, Николинка Пелова – директор и преподавател по география, Минка Дамянова – зам. директор и преподавател по БЕЛ, Пеньо Минчев – зам. директор и преподавател по БЕЛ, Деско Николов – зам. директор и преподавател по физика и химия, Георги Димов – зам. директор, Атанас Христов, Иванка Христова, Йовка Кеновска, Вълкова, семейство Гавазови, г-жа Благовеста Стефанова, Андонова, Живка Чернева, Катя Минева, Костадин Дичев, Мария Атанасова, Людмила Георгиева, семейство Маразови, г-н Благоев, г-жа Керанова, Каралийчева, Бенчева, г-н Сираков…
Немалко наши настоящи колеги са възпитаници на аксаковската гимназия именно от този период и сега са младата смяна в учителския колектив в родното училище.
Неизброими са спортните успехи на нашите възпитаници. Само до юбилейната 1986 година са завоювани 20 златни, 35 сребърни и 43 бронзови медала. Несъмнена е заслугата за това на преподавателите Тошка Петрова и Тодор Велчев. В последните години аксаковските ученици заемат призови места под ръководството на Георги Георгиев и Юрий Шишков. През 2004 година на областното първенство по баскетбол е завоювано III място; по плуване момчета и момичета (отборно) – също III място; 2005 година областно състезание по хандбал – IV място момчета; 2006 година – хандбал – IV място момчета, волейбол – IV място момчета и момичета. На републиканския фестивал по хандбал учениците от трети и четвърти клас заеха I и II място.
Не е отшумяла международната слава на нашите малки художници, чиито рисунки са получили признание и много награди в международни конкурси във Финландия, Чехия, Полша, Индия, Япония. Над 200 са наградите с дипломи и грамоти и над 100 златни, сребърни и бронзови медали. Сред тях се откроява юбилейния медал „1300 години българска държава“. Тези забележителни успехи дължим на неуморния труд на преподавателя по рисуване Никола Коев, вдъхновил децата да изявят таланта си.
Училище Аксаково се включва много активно в движението ТНТМ и през 1974 година е създаден клуб за ТНТМ, който планира, ръководи и провежда дейността си по наука и техника с децата. Засилва се интересът към научно-техническите дисциплини. Нараства броят на извънкласните форми на работа и през 1986 година те са близо 30 вида. Всяка учебна година завършва с уреждането на изложба за техническото творчество на учениците. Много са призовите места, завоювани от децата на общински, окръжни и републикански състезания по линия на ТНТМ. Една от целите на кръжочната работа е да се помогне за обогатяване на материалната база на училището чрез приложните дейности. Огромен принос в това отношение има преподавателят по физика Йордан Тодоров, който над 20 години от живота си е посветил на кабинета по физика, за да го превърне в уникална физична лаборатория. Първо е поправил, обновил и задвижил уреди, наследени от началото на миналия век, а после започнал да майстори нови. Броят им надхвърля 100 и така за всеки клас, за всяко лабораторно упражнение има подготвен уред, за да се усвои по-лесно сложната материя. Не закъсняват и признанието и многобройните награди. Сред тях се открояват почетно отличие „Неофит Рилски“ за дългогодишна високопрофесионална трудова дейност от 1996 година и най-високата – лауреат на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ като създател на най-добра училищна среда. За да се срещнат с „чудото на Аксаково“ – физика Йордан Тодоров през 2005 година тук пристигат участниците в 33-тата национална конференция по проблемите на обучението по физика. Най-голяма наша гордост са учениците ни и техните успехи. Трудно е вече да се проследи каква част от учениците ни завършват висше образование, тъй като броят им е много голям. Сред тях има участници в управленски структури, служители в администрацията, икономисти, инженери, бизнесмени, учители и отговорни родители.
СУ „Свети Климент Охридски“ готви за живота децата на Аксаково. То им дава знание, а знанието е белег на висока духовност и ги подтиква към лично съвършенство.